Да съм обидена ли...

Dec 9, 2006, 11:58 AM

Poetry

1500 0 2

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже!
Обидена е моята душа.
Един кристал в мен се пръсна,
на хиляди, милиони стъкалца.

И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце,
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце,
а тази кръв след туй извира
в мойте молещи очи,
сълзи остават мокря диря,
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми 'кат бледата луна
всред облаци потъва.

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже.
Това е просто твоята вина:
единствената смислена причина
да чувстваш мен така!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

bluenight (Синя )

2006-12-10T09:42:56+02:00

Истина е, че "всяка клетка в ад гори "...Хубав стих!
anelski (Ивет)

2006-12-09T15:46:50+02:00

много хубав стих