Да съм обидена ли...
Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже!
Обидена е моята душа.
Един кристал в мен се пръсна,
на хиляди, милиони стъкалца.
И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце,
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце,
а тази кръв след туй извира
в мойте молещи очи,
сълзи остават мокря диря,
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми 'кат бледата луна
всред облаци потъва.
Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже.
Това е просто твоята вина:
единствената смислена причина
да чувстваш мен така!
© Лора Иванова All rights reserved.
