9.12.2006 г., 11:58 ч.

Да съм обидена ли... 

  Поезия
1425 0 2

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже!
Обидена е моята душа.
Един кристал в мен се пръсна,
на хиляди, милиони стъкалца.

И всяка мъничка частица,
заби се в моето сърце,
и струйки топла кръв потичат,
и се събират в малко езерце,
а тази кръв след туй извира
в мойте молещи очи,
сълзи остават мокря диря,
и всяка клетка в ад гори.
Лицето ми 'кат бледата луна
всред облаци потъва.

Да съм обидена ли?
Не! Не съм сърдита даже.
Това е просто твоята вина:
единствената смислена причина
да чувстваш мен така!

© Лора Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Истина е, че "всяка клетка в ад гори "...Хубав стих!
  • много хубав стих
Предложения
: ??:??