Да съм силна още мога... но уви
Корени си пуснал във сърцето ми.
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.
И в лудостта си се омайвам.
Горчат ми зениците от кристал.
Разкъсах мислите ти тайно,
за да видя това, дето на другата си дал...
... и заплаках, като птица във кафез...
Премълчах се тоя път сама.
За да мога да имам още миг със теб.
За да мога за последно да видя в лицето любовта.
И после иронията в себе си погълна,
онова чистото обичане,
когато в очите на другия мъж
аз отвърнах...
„Прости ми... омалях от толкова
заобиколно тичане...”
И ръцете си протегнах аз към Бога.
И очите си затворих във затишие.
Да съм силна, още мога,
но отново да обичам... уви,
мина времето на туй приличие...
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.
И в лудостта си се омайвам.
Горчат ми зениците от кристал.
Разкъсах мислите ти тайно,
за да видя това, дето на другата си дал...
... и заплаках, като птица във кафез...
Премълчах се тоя път сама.
За да мога да имам още миг със теб.
За да мога за последно да видя в лицето любовта.
И после иронията в себе си погълна,
онова чистото обичане,
когато в очите на другия мъж
аз отвърнах...
„Прости ми... омалях от толкова
заобиколно тичане...”
И ръцете си протегнах аз към Бога.
И очите си затворих във затишие.
Да съм силна, още мога,
но отново да обичам... уви,
мина времето на туй приличие...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
