Morgana (Ди)
188 202
10 янв. 2008 г., 01:02

Да съм силна още мога... но уви 

  Поэзия
612 0 2
Корени си пуснал във сърцето ми.
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.

И в лудостта си се омайвам.
Горчат ми зениците от кристал.
Разкъсах мислите ти тайно,
за да видя това, дето на другата си дал...

... и заплаках, като птица във кафез...
Премълчах се тоя път сама.
За да мога да имам още миг със теб.
За да мога за последно да видя в лицето любовта.

И после иронията в себе си погълна,
онова чистото обичане,
когато в очите на другия мъж
аз отвърнах...
„Прости ми... омалях от толкова
заобиколно тичане...”

И ръцете си протегнах аз към Бога.
И очите си затворих във затишие.
Да съм силна, още мога,
но отново да обичам... уви,
мина времето на туй приличие...

© Ди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??