Корени си пуснал във сърцето ми.
Листите ми парят даже от обичане.
Като изстинала сянка на лицето ми,
поглъщаш ме в миговете на отричане.
И в лудостта си се омайвам.
Горчат ми зениците от кристал.
Разкъсах мислите ти тайно,
за да видя това, дето на другата си дал...
... и заплаках, като птица във кафез...
Премълчах се тоя път сама.
За да мога да имам още миг със теб.
За да мога за последно да видя в лицето любовта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация