Да, така е
1.2K
0
2
Тъмнината отново ме обгръща леко, бавно.
Пробуждам се от сто годишен сън, за да умра,
някой долу иска да живея,
а друг - позорно да загина.
Обръщам се назад, но само зловещи викове се носят.
И нечий писък тишината разцепва.
Хората жалки живота си просят.
Но острието дръзко отсича и ръка не трепва.
Пак съм сам, като всички други.
И света е също тъй самотен.
Спасих ви, но ме погубихте зарад тез заслуги,
гнийте във вашия свят лъжовен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Амелия Йорданова Todos los derechos reservados
