Да, така е

14 oct 2007, 14:59

Poesía

877 0 2

Тъмнината отново ме обгръща леко, бавно.

Пробуждам се от сто годишен сън, за да умра,

някой долу иска да живея,

а друг - позорно да загина.

Обръщам се назад, но само зловещи викове се носят.

И нечий писък тишината разцепва.

Хората жалки живота си просят.

Но острието дръзко отсича и ръка не трепва.

Пак съм сам, като всички други.

И света е също тъй самотен.

Спасих ви, но ме погубихте зарад тез заслуги,

гнийте във вашия свят лъжовен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

delta_f (Амелия Йорданова)

2007-10-15T07:20:36+03:00

Тук става въпрос за болката на един човек, който бива убит от най-близкия си човек и той се обръща към народа,страната, на която е служил.
Незабравима (Кремена Стоева)

2007-10-14T23:43:23+03:00

Е, мерси... Нямам намерение да гния, все още...
И... НЕ Е ТАКА.