Да, така е
1.2K
0
2
Тъмнината отново ме обгръща леко, бавно.
Пробуждам се от сто годишен сън, за да умра,
някой долу иска да живея,
а друг - позорно да загина.
Обръщам се назад, но само зловещи викове се носят.
И нечий писък тишината разцепва.
Хората жалки живота си просят.
Но острието дръзко отсича и ръка не трепва.
Пак съм сам, като всички други.
И света е също тъй самотен.
Спасих ви, но ме погубихте зарад тез заслуги,
гнийте във вашия свят лъжовен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Амелия Йорданова Всички права запазени
