Да те сънувам в идещите зими
ДА ТЕ СЪНУВАМ В ИДЕЩИТЕ ЗИМИ
... червилото по моята яка не бе все още почнало да съхне,
ти ми помаха с шапката в ръка, и дишахме те с вятъра – бездъхни,
бе кратко като свиждане с войник на входа на проклетата казарма,
експресът те отнесе подир миг – и стихнаха пероните на Варна,
в дежурната ченгето се смота – и във ескорт от мургави другарки,
джебчийката с усмивка на уста изсипа две дузини лични карти,
след туй и коловозът опустя – замина си и чичкото с чукчето,
букетчето ми с есенни цветя повехна ми до сърчицето клето,
в бюфета пих един менте коняк – и в нощите, пред мен неизброими,
ще легна върху своя стар матрак да те сънувам в идещите зими.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA
