Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно
и нека плачат в полунощ тревите.
Спокойно е и тихо е. Безспорно.
Защо тогава мирно не заспите?
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados