Счупете грубо лъка на дъгата
и нека плиснат цветове небрежни.
От нейните сълзи пазете си сърцата!
Да, те са "нежни", толкова са "нежни"...
Стъпчете и щурчето непокорно
и нека плачат в полунощ тревите.
Спокойно е и тихо е. Безспорно.
Защо тогава мирно не заспите?
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Важното е, че не се предаваме! Гуш! Благодаря, Доче!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
