1996 г.
Да те сънувам ли? Или да се събудя?
Да ти повярвам ли? Или да те отричам?
Да те намеря ли? Или да те загубя?
Да те забравя ли? Или да те обичам?!
............................................
Сънувах неродената ти обич
и просто й повярвах до мига,
във който неразбиращото утро
жестоко я опроверга...
Сънувах те! А ти избяга в залеза.
Нощта те скри във меките си длани.
Извиках те, а ти дори не спря.
Мигът взриви се, а небето се разплака.
Сънувах неродената ти обич.
Тя бе опияняващо красива.
Помъчих се да се събудя, от перваза
една снежинка ми прошепна, че не бива.
Повярвах в неродената ти обич.
И нека изгревът да я роди
и нека залезът да я запази,
душата ти - да ми я посвети...!
© Цвети Пеева Todos los derechos reservados
Повярвах в неродената ти обич.
"И нека изгревът да я роди
и нека залезът да я запази,
душата ти - да ми я посвети...!"
Много вълнуващ стих!Пишеш прекрасно!