11 jun 2010, 19:51

Да, ти

  Poesía
592 0 0

Не те ли боли повече

от лъжата?

Не сълзят ли очите ти

от тъмнината?

Не крещиш ли

от болката на срама?

Приличате си

по петната,

по изпитото,

продаденото

и предателствата.

Прегръщаш нищетата,

от прах строиш,

спиш със смъртта -

''любима'' я наричаш,

но искаш да сънуваш.

Защото мен ще видиш,

в моите очи

ти гледаш истината

и си спомняш -

''Истината -

тя ще те освободи''

Не!

Не мене чакаш,

не мене искаш ти,

не мен не смееш да докоснеш -

гол сега пред себе си

стоиш.

Ще се познаеш ли?

Ще се живееш ли?

Или

с лъжа

отново ще се

ослепиш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирилка Пачева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...