Jun 11, 2010, 7:51 PM

Да, ти

  Poetry
590 0 0

Не те ли боли повече

от лъжата?

Не сълзят ли очите ти

от тъмнината?

Не крещиш ли

от болката на срама?

Приличате си

по петната,

по изпитото,

продаденото

и предателствата.

Прегръщаш нищетата,

от прах строиш,

спиш със смъртта -

''любима'' я наричаш,

но искаш да сънуваш.

Защото мен ще видиш,

в моите очи

ти гледаш истината

и си спомняш -

''Истината -

тя ще те освободи''

Не!

Не мене чакаш,

не мене искаш ти,

не мен не смееш да докоснеш -

гол сега пред себе си

стоиш.

Ще се познаеш ли?

Ще се живееш ли?

Или

с лъжа

отново ще се

ослепиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...