16 ene 2021, 21:22

Да ти се обадя ли?

866 0 0

Безсмислен въпрос,

заглъхнал

из невидимия път,

по който телефонът ни предава

чужди думи от далече. 

Много объркани думи

се губят или плашат

от безкрайната пропаст

между мен и теб

И пропадат право в нея,

сред неразбиране и лед,

там където

никой телефон няма сигнал. 

Няма мост (материален или виртуален),

който да издържи

и да свърже

два несъвместими свята

Няма път,

когато всяка дума тежи

като мълчание и глупост,

като лъжа. 

Няма начин да те достигна

не ми ли подадеш ръка

и потърсиш

някъде захвърлената истина

в твоята душа. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...