16 янв. 2021 г., 21:22

Да ти се обадя ли?

858 0 0

Безсмислен въпрос,

заглъхнал

из невидимия път,

по който телефонът ни предава

чужди думи от далече. 

Много объркани думи

се губят или плашат

от безкрайната пропаст

между мен и теб

И пропадат право в нея,

сред неразбиране и лед,

там където

никой телефон няма сигнал. 

Няма мост (материален или виртуален),

който да издържи

и да свърже

два несъвместими свята

Няма път,

когато всяка дума тежи

като мълчание и глупост,

като лъжа. 

Няма начин да те достигна

не ми ли подадеш ръка

и потърсиш

някъде захвърлената истина

в твоята душа. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...