16 янв. 2021 г., 21:22

Да ти се обадя ли? 

  Поэзия » Белые стихи
437 0 0

Безсмислен въпрос,

заглъхнал

из невидимия път,

по който телефонът ни предава

чужди думи от далече. 

Много объркани думи

се губят или плашат

от безкрайната пропаст

между мен и теб

И пропадат право в нея,

сред неразбиране и лед,

там където

никой телефон няма сигнал. 

Няма мост (материален или виртуален),

който да издържи

и да свърже

два несъвместими свята

Няма път,

когато всяка дума тежи

като мълчание и глупост,

като лъжа. 

Няма начин да те достигна

не ми ли подадеш ръка

и потърсиш

някъде захвърлената истина

в твоята душа. 

 

© Любомира Нанева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??