Може би ще дойде ден
и аз отново ще те видя...
Ще бъда доста променен –
бразда в челото ми ще скита!
Косите ми навярно ще са триж
по-бели и проскубани, и редки,
но ти поспри... поспри се и ги виж –
очите изпод старите ми клепки!
В есента ми топла се задръж,
макар и стари сме едни и същи...
B скута си за малко ме подръж,
да ти завия лятото за вкъщи!