22 ene 2009, 15:54

Да тъгувам съм обречен 

  Poesía
805 0 17
Да тъгувам съм обречен
Бог прибра те, отново съм сам!
След всичко, което се случи –
останах с болка, а в очите сълзи...
Защо, приятелко, такъв е живота?
В сънят ми завръщаш се ти,
отново с теб сме щастливи!
Там е хубаво, с любовни мечти
и е пълно с моменти красиви.
Не желая да свършва нощта,
нека този сън да е вечен!
Щом събудя се – идва скръбта, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Добрев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??