Да тъгувам съм обречен
Бог прибра те, отново съм сам!
След всичко, което се случи –
останах с болка, а в очите сълзи...
Защо, приятелко, такъв е живота?
В сънят ми завръщаш се ти,
отново с теб сме щастливи!
Там е хубаво, с любовни мечти
и е пълно с моменти красиви.
Не желая да свършва нощта,
нека този сън да е вечен!
Щом събудя се – идва скръбта,
да тъгувам докрай съм обречен.
© Валентин Добрев All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
