Да тъгувам съм обречен
Да тъгувам съм обречен
Бог прибра те, отново съм сам!
След всичко, което се случи –
останах с болка, а в очите сълзи...
Защо, приятелко, такъв е живота?
В сънят ми завръщаш се ти,
отново с теб сме щастливи!
Там е хубаво, с любовни мечти
и е пълно с моменти красиви.
Не желая да свършва нощта,
нека този сън да е вечен!
Щом събудя се – идва скръбта,
да тъгувам докрай съм обречен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Добрев Всички права запазени
