"Да убием красотата!"
Гневът разяждаше вътрешностите
на човека без душа.
Мъстта задоволяваше потребностите,
но да бъде щастлив не можа!
Убиваше другите,
а живееше сам!
Чупеше куклите
без капчица срам!
Погубваше всичко красиво,
мислейки, че то трябва да умре!
За него всичко беше червиво,
любовта не успя да съзре!
Всичко изгаряше,
до прах!
Че мрази повтаряше,
без страх!
Красотата го бе наранила,
сега искаше да я махне от корен!
Безнадеждност - дарила,
безсрамно от нея преборен!
Самотен се свиваше
в ъгъла,
нещастен гореше
във пъкъла!
„Да убием красотата!" -
звучаха думите му като призив,
„Така ще премахнем самотата
и светът ще стане по-справедлив!"
© Зори Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Да убием красотата..онази,преходната, но да запазим вътрешната
-
Така правят някои, за съжаление. Наскоро прочетох даже описание на подобна картина. Толкова добре са описани, че можеш дори да си ги представиш с тези блеещи, жални погледи, нали:
"Обесени кукли сляпо надничат
с погледи блеещи, жални.
Търсят нашите тайни:
"Мразя те, искам те,
гоня те, пазя те" -
разчленение на лудостта..."
-
Пращай го на психиатър!
-
Чудесно!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
