"Да убием красотата!"
Гневът разяждаше вътрешностите
на човека без душа.
Мъстта задоволяваше потребностите,
но да бъде щастлив не можа!
Убиваше другите,
а живееше сам!
Чупеше куклите
без капчица срам!
Погубваше всичко красиво,
мислейки, че то трябва да умре!
За него всичко беше червиво,
любовта не успя да съзре!
Всичко изгаряше,
до прах!
Че мрази повтаряше,
без страх!
Красотата го бе наранила,
сега искаше да я махне от корен!
Безнадеждност - дарила,
безсрамно от нея преборен!
Самотен се свиваше
в ъгъла,
нещастен гореше
във пъкъла!
„Да убием красотата!" -
звучаха думите му като призив,
„Така ще премахнем самотата
и светът ще стане по-справедлив!"
© Зори All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да убием красотата..онази,преходната, но да запазим вътрешната
-
Така правят някои, за съжаление. Наскоро прочетох даже описание на подобна картина. Толкова добре са описани, че можеш дори да си ги представиш с тези блеещи, жални погледи, нали:
"Обесени кукли сляпо надничат
с погледи блеещи, жални.
Търсят нашите тайни:
"Мразя те, искам те,
гоня те, пазя те" -
разчленение на лудостта..."
-
Пращай го на психиатър!
-
Чудесно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
