"Да убием красотата!"
Гневът разяждаше вътрешностите
на човека без душа.
Мъстта задоволяваше потребностите,
но да бъде щастлив не можа!
Убиваше другите,
а живееше сам!
Чупеше куклите
без капчица срам!
Погубваше всичко красиво,
мислейки, че то трябва да умре!
За него всичко беше червиво,
любовта не успя да съзре!
Всичко изгаряше,
до прах!
Че мрази повтаряше,
без страх!
Красотата го бе наранила,
сега искаше да я махне от корен!
Безнадеждност - дарила,
безсрамно от нея преборен!
Самотен се свиваше
в ъгъла,
нещастен гореше
във пъкъла!
„Да убием красотата!" -
звучаха думите му като призив,
„Така ще премахнем самотата
и светът ще стане по-справедлив!"
© Зори All rights reserved.
