ada__ (Анна Адамова) ada__ (Анна Адамова)
36
19 dic 2006, 20:12

Да вярвам...

  Poesía
884 0 3
Кога ще спра
на хората да вярвам
и сляпо да се доверявам?..
Докога ще продължавам
все така и себе си да наранявам?..
Крайно време е да разбера
и с илюзиите да се разделя...
че никой веч за другия не мисли,
а само го използва,
докато и това не му омръзне.
Но не искам...
Не искам аз да спирам...
в хората...
в човешкото във тях да вярвам.
Защото макар и да се заблуждавам,
престана ли,
това ще ме направи една от тях-
загубила надежда , вярата в доброто,
а това..това е грях.
Може би сега аз страдам-
безброй пъти наранявана
и привидно от „хора” побеждавана.
Но ще понасям това страдание,
макар и всеки следващ път
все повече и повече
да ме боли..

И нося болката на поражения,
от които обаче не бива аз да се срамувам.
За „победителите” мога само да тъгувам...
..заради Загубата тяхна да ги съжалявам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Адамова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • ria (Гергана Иванова)
    ria (Гергана Иванова)
    Като се поучиш от 1-2 грешки ще си изградиш биологичен механизъм за селекция на хората. Ще се научиш сама на кого да се доверяваш и на кого- не. Практиката с годините ще ти помогне.
  • ada__ (Анна Адамова)
    ada__ (Анна Адамова)
    Може би без злото няма да интересно,без доброто просто няма да има смисъл
    Мерси
  • Lacrima (Ем)
    Lacrima (Ем)
    Много вярно!Заради сивото и монотонно ежедневие на повечето от нас,ние се превръщаме в машини,без цел,без чувства дори.Това еднообразие ни прави живи мъртавци.Една нотка...Едно чувство може да стопли душата на човек,стига той да му позволи да го докосне,а повечето "нямат време",заети от всекидневните си задължения,пренебрегвайки себе си(малко егоистично,но факт).Много хубаво си казала,че ще продължаваш да търсиш доброто у хората,защото без добро няма да е интересно,нали така?
    От мен поздрави и усмивка

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9