19.12.2006 г., 20:12

Да вярвам...

876 0 3
Кога ще спра
на хората да вярвам
и сляпо да се доверявам?..
Докога ще продължавам
все така и себе си да наранявам?..
Крайно време е да разбера
и с илюзиите да се разделя...
че никой веч за другия не мисли,
а само го използва,
докато и това не му омръзне.
Но не искам...
Не искам аз да спирам...
в хората...
в човешкото във тях да вярвам.
Защото макар и да се заблуждавам,
престана ли,
това ще ме направи една от тях-
загубила надежда , вярата в доброто,
а това..това е грях.
Може би сега аз страдам-
безброй пъти наранявана
и привидно от „хора” побеждавана.
Но ще понасям това страдание,
макар и всеки следващ път
все повече и повече
да ме боли..

И нося болката на поражения,
от които обаче не бива аз да се срамувам.
За „победителите” мога само да тъгувам...
..заради Загубата тяхна да ги съжалявам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Адамова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като се поучиш от 1-2 грешки ще си изградиш биологичен механизъм за селекция на хората. Ще се научиш сама на кого да се доверяваш и на кого- не. Практиката с годините ще ти помогне.
  • Може би без злото няма да интересно,без доброто просто няма да има смисъл
    Мерси
  • Много вярно!Заради сивото и монотонно ежедневие на повечето от нас,ние се превръщаме в машини,без цел,без чувства дори.Това еднообразие ни прави живи мъртавци.Една нотка...Едно чувство може да стопли душата на човек,стига той да му позволи да го докосне,а повечето "нямат време",заети от всекидневните си задължения,пренебрегвайки себе си(малко егоистично,но факт).Много хубаво си казала,че ще продължаваш да търсиш доброто у хората,защото без добро няма да е интересно,нали така?
    От мен поздрави и усмивка

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...