ada__ (Анна Адамова)
36 25
19 дек. 2006 г., 20:12

Да вярвам... 

  Поэзия
670 0 3
Кога ще спра
на хората да вярвам
и сляпо да се доверявам?..
Докога ще продължавам
все така и себе си да наранявам?..
Крайно време е да разбера
и с илюзиите да се разделя...
че никой веч за другия не мисли,
а само го използва,
докато и това не му омръзне.
Но не искам...
Не искам аз да спирам...
в хората...
в човешкото във тях да вярвам.
Защото макар и да се заблуждавам,
престана ли,
това ще ме направи една от тях-
загубила надежда , вярата в доброто,
а това..това е грях.
Може би сега аз страдам-
безброй пъти наранявана
и привидно от „хора” побеждавана.
Но ще понасям това страдание,
макар и всеки следващ път
все повече и повече
да ме боли..

И нося болката на поражения,
от които обаче не бива аз да се срамувам.
За „победителите” мога само да тъгувам...
..заради Загубата тяхна да ги съжалявам

© Анна Адамова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Като се поучиш от 1-2 грешки ще си изградиш биологичен механизъм за селекция на хората. Ще се научиш сама на кого да се доверяваш и на кого- не. Практиката с годините ще ти помогне.
  • Може би без злото няма да интересно,без доброто просто няма да има смисъл
    Мерси
  • Много вярно!Заради сивото и монотонно ежедневие на повечето от нас,ние се превръщаме в машини,без цел,без чувства дори.Това еднообразие ни прави живи мъртавци.Една нотка...Едно чувство може да стопли душата на човек,стига той да му позволи да го докосне,а повечето "нямат време",заети от всекидневните си задължения,пренебрегвайки себе си(малко егоистично,но факт).Много хубаво си казала,че ще продължаваш да търсиш доброто у хората,защото без добро няма да е интересно,нали така?
    От мен поздрави и усмивка
Предложения
: ??:??