diesto (Данаил Антонов)
1008 579
27 dic 2019, 7:47

Да вярвам ли? 

  Poesía » De amor, Filosófica
603 3 3

 

Не знам дали да вярвам в тази обич.

Ранява. Не от тебе ме боли. 

Боли ме от това, че всъщност повече

от всяка невъзможност си ми Ти.

Не искам да ме сбираш в свойте шепи.

Аз трябва да те пълня със прегръдка, 

а не да съм Поет от прах и пепел, 

с почупено сърце от грозна мъка. 

Не знам дали да вярвам. Ти кажи! 

Сълзите още пълнят всички облаци. 

Във минали любови, и сега тежат. 

Дъжда ми е наречен от проклетници. 

Това не ще е краят. Ти си моя. 

Защото иначе не бих ти се усмихнал. 

Разминахме се сляпо по завоите, 

и в ароматът на любов усетих смисълът. 

Не знам дали да вярвам, но си обич. 

Така ми се обичаш! Не е истина!... 

Да ме прощават люляците в Ловеч, 

но морето и ужасно - Ти, ми липсвате... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??