diesto (Данаил Антонов)
991 552
27.12.2019 г., 7:47 ч.

Да вярвам ли? 

  Поезия » Любовна, Философска
596 3 3

 

Не знам дали да вярвам в тази обич.

Ранява. Не от тебе ме боли. 

Боли ме от това, че всъщност повече

от всяка невъзможност си ми Ти.

Не искам да ме сбираш в свойте шепи.

Аз трябва да те пълня със прегръдка, 

а не да съм Поет от прах и пепел, 

с почупено сърце от грозна мъка. 

Не знам дали да вярвам. Ти кажи! 

Сълзите още пълнят всички облаци. 

Във минали любови, и сега тежат. 

Дъжда ми е наречен от проклетници. 

Това не ще е краят. Ти си моя. 

Защото иначе не бих ти се усмихнал. 

Разминахме се сляпо по завоите, 

и в ароматът на любов усетих смисълът. 

Не знам дали да вярвам, но си обич. 

Така ми се обичаш! Не е истина!... 

Да ме прощават люляците в Ловеч, 

но морето и ужасно - Ти, ми липсвате... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??