26 ago 2012, 10:39

Да вярвам ли в мечтите?

  Poesía » Otra
1.3K 0 16

Дали да вярвам във мечтите? -

попита моето хлапе,

Дали ще мога да ги видя,

ще сбъдна ли една поне?


Кажи ми, мамо, рано сутрин

дали Христос все още спи,

или готов е да изслуша

една от моите молби!?

 

Как искам само да порасна

от утре като татко, мъж,

за работа да ставам рано,

кола да карам изведнъж!

 

Да си обядвам с сладоледи,

без някой все да ми крещи,

че гърлото ще разболея,

че червей в зъбките ми спи!

 

Да нося риза за големи,

която съм си купил сам,

да се прибирам късно вечер,

защото вече съм голям.

 

На тебе, мамо, обещавам

да взема малък самолет,

по-бързичко да се придвижваш,

че ставаш всяка сутрин в пет!

 

На тате обещал съм кораб,

че време май не му остана

да иде някъде за риба,

където телефони няма!

 

Кажи ми, мамо, таз мечта

дали ще може да се сбъдне!?

А моя отговор е: "Да!

Щом вярваш истински, ще бъде!"

 

 (с много обич на моя прекрасен 5 годишен син !)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Наистина си написала този стих не с таланта,който е безспорен за мен,а със сърцето си! Имаш прекрасно и умно дете,защото самата ти си такъв човек! Поздрави мила Рали!
  • Дааа!Колко чиста майчинска любов извира от думите ти!А,че трябва да се мечтае-трябва!Мечтите ни дават този така необходим живец и импулс,който ни кара да не се примиряваме със сивотата,еднообразието и до болка познатото ежедневие,да вярваме,че това е просто етап!
  • Много мило,благодаря ви!
  • Жив и здрав да ти е... Поздравления за стихотворението!
  • O,`че мил стих Рали и така нежно написан..Страхотно бъркаш в душите,момиче! Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...