Aug 26, 2012, 10:39 AM

Да вярвам ли в мечтите?

  Poetry » Other
1.3K 0 16

Дали да вярвам във мечтите? -

попита моето хлапе,

Дали ще мога да ги видя,

ще сбъдна ли една поне?


Кажи ми, мамо, рано сутрин

дали Христос все още спи,

или готов е да изслуша

една от моите молби!?

 

Как искам само да порасна

от утре като татко, мъж,

за работа да ставам рано,

кола да карам изведнъж!

 

Да си обядвам с сладоледи,

без някой все да ми крещи,

че гърлото ще разболея,

че червей в зъбките ми спи!

 

Да нося риза за големи,

която съм си купил сам,

да се прибирам късно вечер,

защото вече съм голям.

 

На тебе, мамо, обещавам

да взема малък самолет,

по-бързичко да се придвижваш,

че ставаш всяка сутрин в пет!

 

На тате обещал съм кораб,

че време май не му остана

да иде някъде за риба,

където телефони няма!

 

Кажи ми, мамо, таз мечта

дали ще може да се сбъдне!?

А моя отговор е: "Да!

Щом вярваш истински, ще бъде!"

 

 (с много обич на моя прекрасен 5 годишен син !)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ралица All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина си написала този стих не с таланта,който е безспорен за мен,а със сърцето си! Имаш прекрасно и умно дете,защото самата ти си такъв човек! Поздрави мила Рали!
  • Дааа!Колко чиста майчинска любов извира от думите ти!А,че трябва да се мечтае-трябва!Мечтите ни дават този така необходим живец и импулс,който ни кара да не се примиряваме със сивотата,еднообразието и до болка познатото ежедневие,да вярваме,че това е просто етап!
  • Много мило,благодаря ви!
  • Жив и здрав да ти е... Поздравления за стихотворението!
  • O,`че мил стих Рали и така нежно написан..Страхотно бъркаш в душите,момиче! Поздрав!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...