4 sept 2011, 23:21

*** (Да забравя)

  Poesía » Otra
772 0 2


 

Мигове, години, часове

отминават, без да попитат

ти как живял си. Или поне –

както другите или различно?

 

И помолих Дявола и Бога

да ми помогнат всичко да забравя.

Стана им досадно, че попречих

съдби на зарове да разиграват.

 

Захвърлиха ги някак гневно,

после се спогледаха и... нищо.

Изчезнаха в светлината дневна,

а мен оставиха да... дишам.

 

Попитах Дявола и Бога

как мога всичко да забравя.

До днес решението търся -

не са всесилни се оказа...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че сте се отбили да го прочетете и коментирате!
    Колкото до останалото - Белла, предпочитам с тях да говоря, вместо да им се моля за каквото и да е! Те нямат нищо против. Дяволът, особено, е много интересен събеседник и не разбирам защо толкова много се боят от него.
  • В такива моменти, винаги се допитваме до всевишния, но отговора е в нас самите. Хубав стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...