Sep 4, 2011, 11:21 PM

*** (Да забравя)

  Poetry » Other
773 0 2


 

Мигове, години, часове

отминават, без да попитат

ти как живял си. Или поне –

както другите или различно?

 

И помолих Дявола и Бога

да ми помогнат всичко да забравя.

Стана им досадно, че попречих

съдби на зарове да разиграват.

 

Захвърлиха ги някак гневно,

после се спогледаха и... нищо.

Изчезнаха в светлината дневна,

а мен оставиха да... дишам.

 

Попитах Дявола и Бога

как мога всичко да забравя.

До днес решението търся -

не са всесилни се оказа...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили Тодоров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, че сте се отбили да го прочетете и коментирате!
    Колкото до останалото - Белла, предпочитам с тях да говоря, вместо да им се моля за каквото и да е! Те нямат нищо против. Дяволът, особено, е много интересен събеседник и не разбирам защо толкова много се боят от него.
  • В такива моменти, винаги се допитваме до всевишния, но отговора е в нас самите. Хубав стих!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....