ВТ (Вили Тодоров)
620 2657
Sep 4, 2011, 11:21 PM

*** (Да забравя) 

  Poetry » Other
592 0 2


 

Мигове, години, часове

отминават, без да попитат

ти как живял си. Или поне –

както другите или различно?

 

И помолих Дявола и Бога

да ми помогнат всичко да забравя.

Стана им досадно, че попречих

съдби на зарове да разиграват.

 

Захвърлиха ги някак гневно,

после се спогледаха и... нищо.

Изчезнаха в светлината дневна,

а мен оставиха да... дишам.

 

Попитах Дявола и Бога

как мога всичко да забравя.

До днес решението търся -

не са всесилни се оказа...

 

 

© Вили Тодоров All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, че сте се отбили да го прочетете и коментирате!
    Колкото до останалото - Белла, предпочитам с тях да говоря, вместо да им се моля за каквото и да е! Те нямат нищо против. Дяволът, особено, е много интересен събеседник и не разбирам защо толкова много се боят от него.
  • В такива моменти, винаги се допитваме до всевишния, но отговора е в нас самите. Хубав стих!
Random works
: ??:??