*** (Да забравя)
Мигове, години, часове
отминават, без да попитат
ти как живял си. Или поне –
както другите или различно?
И помолих Дявола и Бога
да ми помогнат всичко да забравя.
Стана им досадно, че попречих
съдби на зарове да разиграват.
Захвърлиха ги някак гневно,
после се спогледаха и... нищо.
Изчезнаха в светлината дневна,
а мен оставиха да... дишам.
Попитах Дявола и Бога
как мога всичко да забравя.
До днес решението търся -
не са всесилни се оказа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Дяволът, особено, е много интересен събеседник и не разбирам защо толкова много се боят от него.
