*** (Да забравя)

Поэзия » Другая

775 0 2

Мигове, години, часове

отминават, без да попитат

ти как живял си. Или поне –

както другите или различно?

И помолих Дявола и Бога

да ми помогнат всичко да забравя.

Стана им досадно, че попречих

съдби на зарове да разиграват.

Захвърлиха ги някак гневно,

после се спогледаха и... нищо.

Изчезнаха в светлината дневна,

а мен оставиха да... дишам.

Попитах Дявола и Бога

как мога всичко да забравя.

До днес решението търся -

не са всесилни се оказа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ВТ (Вили Тодоров)

Благодаря, че сте се отбили да го прочетете и коментирате!
Колкото до останалото - Белла, предпочитам с тях да говоря, вместо да им се моля за каквото и да е! Те нямат нищо против. Дяволът, особено, е много интересен събеседник и не разбирам защо толкова много се боят от него.

2011-09-06T23:44:59+03:00
alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

В такива моменти, винаги се допитваме до всевишния, но отговора е в нас самите. Хубав стих!

2011-09-06T09:49:03+03:00