10 abr 2008, 7:42  

Да защитиш!

  Poesía » Otra
1K 0 16

Все времето за всичко ни е криво.

( Като река  изтичало край нас!)

А ние само гледаме страхливо,

притулени зад купища вина.

 

Изтича младостта ни – като празник.

И чак тогава, спрели насред път,

се питаме какво ли да направим,

че да ни помни с добрини светът.

 

А трябва лудост, риск в живота земен –

дори безкрил да можеш да летиш.

И всеки твой ден в битка да превземаш,

и всяко вдишване да защитиш!

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасен стих Вода!
    Винаги се усмихвам когато те чета!
  • Колкото повече смях и позитивизъм,толкова по-добре!
  • Прегръщам ви с благодарност, приятели!
  • Толкова е хубаво когато се усмихваме!Нека усмивката не слиза от лицето тиПрекрасен стих!
  • Очарование и вълшебство има в усмивката ти, Елица! Усмивка и за теб, слънце!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...