Все времето за всичко ни е криво.
( Като река изтичало край нас!)
А ние само гледаме страхливо,
притулени зад купища вина.
Изтича младостта ни – като празник.
И чак тогава, спрели насред път,
се питаме какво ли да направим,
че да ни помни с добрини светът.
А трябва лудост, риск в живота земен –
дори безкрил да можеш да летиш.
И всеки твой ден в битка да превземаш,
и всяко вдишване да защитиш!