1 may 2020, 12:51

Да знаех 

  Poesía » De amor
414 4 3

Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната,
само с ветрец лекомислен
и зрънце безумно в душата,
покълнало изцерително...
И писък на чайка изгубена
далеч в морето да скита,
където човек не тръгва,
но любовта опитва...
Където веслата ме водят
и прилив разбит в пяна,
където ти си застанал
с очи посинели да чакат -
онази морска сирена
с любяща магия пясъчна...
Да можех да тръгна сутрин,
да знаех, че някой ме чака...

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??