1.05.2020 г., 12:51 ч.

Да знаех 

  Поезия » Любовна
423 4 3

Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната,
само с ветрец лекомислен
и зрънце безумно в душата,
покълнало изцерително...
И писък на чайка изгубена
далеч в морето да скита,
където човек не тръгва,
но любовта опитва...
Където веслата ме водят
и прилив разбит в пяна,
където ти си застанал
с очи посинели да чакат -
онази морска сирена
с любяща магия пясъчна...
Да можех да тръгна сутрин,
да знаех, че някой ме чака...

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??