Да знаех
Да можех да стана сутрин
под слънце юлско, греховно -
с весла на лодка забързана
да тръгна без бряг, произволно...
Без вихър бурен в платната,
само с ветрец лекомислен
и зрънце безумно в душата,
покълнало изцерително...
И писък на чайка изгубена
далеч в морето да скита,
където човек не тръгва,
но любовта опитва...
Където веслата ме водят
и прилив разбит в пяна,
където ти си застанал
с очи посинели да чакат -
онази морска сирена
с любяща магия пясъчна...
Да можех да тръгна сутрин,
да знаех, че някой ме чака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Симеонова Всички права запазени
