17 abr 2018, 18:15

Да знам

Poesía » De amor, Verso libre

713 3 2

да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо

можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Измерването е свързано с това, което получаваме. Има хора, които с присъствие (или дори отсъствие) ти дават усещане за пълнота, защото даряват от сърце, истински са. Просто приемаш без да се замисляш. Други ти оставят чувството за недостиг, нещо липсващо. Самото им отношение ги поставя на везните ти.
Поздрави, Ани и благодаря!

2018-04-18T16:06:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хубаво е.

2018-04-17T18:56:13+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0