Да знам
да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо
можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Тошкова Всички права запазени
