Apr 17, 2018, 6:15 PM

Да знам

Poetry » Love, Free verse

708 3 2

да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо

можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Измерването е свързано с това, което получаваме. Има хора, които с присъствие (или дори отсъствие) ти дават усещане за пълнота, защото даряват от сърце, истински са. Просто приемаш без да се замисляш. Други ти оставят чувството за недостиг, нещо липсващо. Самото им отношение ги поставя на везните ти.
Поздрави, Ани и благодаря!

2018-04-18T16:06:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хубаво е.

2018-04-17T18:56:13+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0