Apr 17, 2018, 6:15 PM

Да знам

Poetry » Love, Free verse

709 3 2

да бъдеш топлина
и с поглед
като слънчев откос да пробиеш
подвижните пясъци на
времето ми
без да потъваш
миналото в тях да се раздвижи
да се изплъзне от затвора на шепите ми
и да намери свободата си
а аз да пусна страха
да остана без нищо

можеш ли
да бъдеш онези очи
заради които да знам
че нямам нужда да (те) измервам?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nadia.nanito (Надежда Тошкова)

Измерването е свързано с това, което получаваме. Има хора, които с присъствие (или дори отсъствие) ти дават усещане за пълнота, защото даряват от сърце, истински са. Просто приемаш без да се замисляш. Други ти оставят чувството за недостиг, нещо липсващо. Самото им отношение ги поставя на везните ти.
Поздрави, Ани и благодаря!

2018-04-18T16:06:39+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Хубаво е.

2018-04-17T18:56:13+03:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0