Бъди за мен следа неуловима,
бъди звезда
безимена, незрима,
бъди мираж - във пареща пустиня,
ала да знам,
че на света те има.
Бъди една мечта непостижима,
вълшебник мил
от приказка любима,
но в тежък миг, във най-студена зима,
стремежът ми посока
нека има...
Във нощите самотни ще те викам,
ти в сън блажен
или в мисли само
тръгни към мене, аз към теб ще тичам,
утеха да намеря
в твойто рамо.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados