27 may 2009, 18:44

* * *

  Poesía
903 0 6

Очите ми умеят да прикриват

коварни урагани във душата.

И вените кръвта ми да приспиват,

когато в мене пари суетата.

 

Да, зная, че ръцете ми изстиват.

Затихва всяка буря във сърцето,

а думите, напиращи... се скриват.

Остава само призрачното ехо.

 

Но знам, че ти усещаш ураганът,

обхванал здраво цялата ми същност.

Макар че път към теб отдавна няма,

усмихвам се и с поглед те прегръщам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ева Корназова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Имам няколко тетрадки, в които записвам любимите си стихове.Този(и не само той)отива точно там!
  • Потърпевшите от урагани обикновено не могат да си намерят здраво място. Е, аз казах, Ева. Туй то! Ваше Благородие
  • * * * * *
    Очите ти умеят да прикриват, както звездите крият твоите думи.

    Бях обещала да не мърморя повече за липсата на заглавие, но...
    Има си име, дори не е едно възможно. Дай му го!
  • !!!
    Как да не ми е кеф да те чета?
    Страшно ми хареса!
  • Обичам Урагани!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...