* * *

27 may 2009, 18:44

Poesía

737 0 6

Очите ми умеят да прикриват

коварни урагани във душата.

И вените кръвта ми да приспиват,

когато в мене пари суетата.

Да, зная, че ръцете ми изстиват.

Затихва всяка буря във сърцето,

а думите, напиращи... се скриват.

Остава само призрачното ехо.

Но знам, че ти усещаш ураганът,

обхванал здраво цялата ми същност.

Макар че път към теб отдавна няма,

усмихвам се и с поглед те прегръщам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

fraulia (Васка Мадарова)

2009-06-03T18:30:22+03:00

Имам няколко тетрадки, в които записвам любимите си стихове.Този(и не само той)отива точно там!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2009-05-28T01:25:41+03:00

Потърпевшите от урагани обикновено не могат да си намерят здраво място. Е, аз казах, Ева. Туй то! Ваше Благородие
doreto66 (Дора Павлова)

2009-05-28T00:33:59+03:00

* * * * *
Очите ти умеят да прикриват, както звездите крият твоите думи.

Бях обещала да не мърморя повече за липсата на заглавие, но...
Има си име, дори не е едно възможно. Дай му го!
lips_of_angels (Ем)

2009-05-27T22:45:24+03:00

!!!
Как да не ми е кеф да те чета?
Страшно ми хареса!
X-real (Иван Иванов)

2009-05-27T22:00:25+03:00

Обичам Урагани!
Laska (Ласка Александрова)

2009-05-27T18:59:41+03:00

хубаво!