Очите ми умеят да прикриват
коварни урагани във душата.
И вените кръвта ми да приспиват,
когато в мене пари суетата.
Да, зная, че ръцете ми изстиват.
Затихва всяка буря във сърцето,
а думите, напиращи... се скриват.
Остава само призрачното ехо.
Но знам, че ти усещаш ураганът,
обхванал здраво цялата ми същност.
Макар че път към теб отдавна няма,
усмихвам се и с поглед те прегръщам.