8 may 2015, 22:50

***

868 0 3

Къде започва любовта?

Дали на порцелановото рамо,

нощта щом сенчица търкулне

или къдрица падне като слама

безшепотно у нечий скут?

 

И как  ни вика любовта? ­–

с усмивката след тежка битка,

с набъбнала до трън сълза,

на тежката победа с вика

или с мълвеж на зрееща лоза?

 

Или когато нечии коси

се разпилеят в щедри водопади    

и в звездни перли се окъпят,

а косът в мрака сепнат да се обади

или пък утрешният ден разпъпи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • По никакъв начин любовта не започва с голото/порцелановото/ рамо.Според мене: Може би трябва да е по-рано, но мигът на разпилените
    като водопади коси да е наблизко за вдъхновение. Всичко е много индивидуално, но една гимнастика на мозъка не е излишно.
    Поздрави за любовта, която винаги е оригинална!
    Приятен ден!
  • Открих си няколко страхотни попадения, Стефане!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...