Къде започва любовта?
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут?
И как ни вика любовта? –
с усмивката след тежка битка,
с набъбнала до трън сълза,
на тежката победа с вика
или с мълвеж на зрееща лоза?
Или когато нечии коси
се разпилеят в щедри водопади
и в звездни перли се окъпят,
а косът в мрака сепнат да се обади
или пък утрешният ден разпъпи...
© Стефан Балди Всички права запазени