8.05.2015 г., 22:50

***

867 0 3

Къде започва любовта?

Дали на порцелановото рамо,

нощта щом сенчица търкулне

или къдрица падне като слама

безшепотно у нечий скут?

 

И как  ни вика любовта? ­–

с усмивката след тежка битка,

с набъбнала до трън сълза,

на тежката победа с вика

или с мълвеж на зрееща лоза?

 

Или когато нечии коси

се разпилеят в щедри водопади    

и в звездни перли се окъпят,

а косът в мрака сепнат да се обади

или пък утрешният ден разпъпи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво!
  • По никакъв начин любовта не започва с голото/порцелановото/ рамо.Според мене: Може би трябва да е по-рано, но мигът на разпилените
    като водопади коси да е наблизко за вдъхновение. Всичко е много индивидуално, но една гимнастика на мозъка не е излишно.
    Поздрави за любовта, която винаги е оригинална!
    Приятен ден!
  • Открих си няколко страхотни попадения, Стефане!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....