Къде започва любовта?
Дали на порцелановото рамо,
нощта щом сенчица търкулне
или къдрица падне като слама
безшепотно у нечий скут?
И как ни вика любовта? –
с усмивката след тежка битка,
с набъбнала до трън сълза,
на тежката победа с вика
или с мълвеж на зрееща лоза?
Или когато нечии коси
се разпилеят в щедри водопади
и в звездни перли се окъпят,
а косът в мрака сепнат да се обади
или пък утрешният ден разпъпи...
© Стефан Балди All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
