8 мая 2015 г., 22:50

***

871 0 3

Къде започва любовта?

Дали на порцелановото рамо,

нощта щом сенчица търкулне

или къдрица падне като слама

безшепотно у нечий скут?

 

И как  ни вика любовта? ­–

с усмивката след тежка битка,

с набъбнала до трън сълза,

на тежката победа с вика

или с мълвеж на зрееща лоза?

 

Или когато нечии коси

се разпилеят в щедри водопади    

и в звездни перли се окъпят,

а косът в мрака сепнат да се обади

или пък утрешният ден разпъпи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Балди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • По никакъв начин любовта не започва с голото/порцелановото/ рамо.Според мене: Може би трябва да е по-рано, но мигът на разпилените
    като водопади коси да е наблизко за вдъхновение. Всичко е много индивидуално, но една гимнастика на мозъка не е излишно.
    Поздрави за любовта, която винаги е оригинална!
    Приятен ден!
  • Открих си няколко страхотни попадения, Стефане!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...