Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига
неизтритата още илюзия
за небивало бъдеще време.
Стисках здраво във шепи
сълзите си, че не
исках да ги пръскам по пътя...
А очите ми, вече пресъхнали,
пак се лутат, като че слепи... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse