* * *

29 sept 2008, 6:00

Poesía

573 0 11

Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига
неизтритата още илюзия
за небивало бъдеще време.
Стисках здраво във шепи
сълзите си, че не
исках да ги пръскам по пътя...
А очите ми, вече пресъхнали,
пак се лутат, като че слепи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas