* * *
Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига
неизтритата още илюзия
за небивало бъдеще време.
Стисках здраво във шепи
сълзите си, че не
исках да ги пръскам по пътя...
А очите ми, вече пресъхнали,
пак се лутат, като че слепи...
Стисках здраво във шепи сърцето си.
Че не исках да го губя завинаги.
А пък то, все напук си туптеше...
Стисках здраво във шепи душата си.
Не й беше за тръгване времето.
Отеснели й бяха единствено... дрехите.
Стисках здраво във шепи съдбата си.
И онази звездица,
дето за мене откъсна
нощес от небето...
Да ми свети, по пътя, когато
тръгна тебе да диря, Щастие!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
