Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига
неизтритата още илюзия
за небивало бъдеще време.
Стисках здраво във шепи
сълзите си, че не
исках да ги пръскам по пътя...
А очите ми, вече пресъхнали,
пак се лутат, като че слепи... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up