Sep 29, 2008, 6:00 AM

* * *

  Poetry
664 0 11

Стисках здраво във шепи
поредната неизплакана истина.
С посинели от болка,
премръзнали пръсти.
А в гърдите ми пак се надига
неизтритата още илюзия
за небивало бъдеще време.

Стисках здраво във шепи
сълзите си, че не
исках да ги пръскам по пътя...
А очите ми, вече пресъхнали,
пак се лутат, като че слепи...


Стисках здраво във шепи сърцето си.
Че не исках да го губя завинаги.
А пък то, все напук си туптеше...
Стисках здраво във шепи душата си.
Не й беше за тръгване времето.
Отеснели й бяха  единствено... дрехите.
Стисках здраво във шепи съдбата си.
И онази звездица,
дето за мене откъсна
нощес от небето...
Да ми свети, по пътя, когато
тръгна тебе да диря, Щастие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...