5 oct 2005, 11:52

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ

  Poesía
1.1K 0 8

*    *    *

 

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,

както ни учи Христос,

но го видях от “Пежо” да излиза –

не бе нито гол, нито бос.

 

Беше доволно загладен и лъскав –

види се нов бизнесмен.

Ако му имах поне вратовръзката,

сит ще съм, може би ден.

 

Мина наблизо. Не ме забеляза.

Гледаше нейде над мен.

“Жалко за ближния!” – тихо си казах

и се отдръпнах смутен.

 

Вкъщи си сипах фалшива ракия.

За глупостта вдигнах тост.

Тази, която в мене се крие.

(Нали е безгрешен Христос!)

 

1995 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румен Ченков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон за всичко което пишеш. Мога само да чета и да се уча...
  • Не се отказвай от мислите си, колкото и погрешни да са били те някога! Но тук няма грешка, за жалост това е голата истина и това е светът, в който сме принудени да живеем и да бъдем все пак нормални хора.
  • За мен е чест автор да похвали мое стихотворение!А относно "Дадох на ближния"стихотворението е точно в целта!Не си спомням да съм чел толкова истинско стихотворение!Браво на вас!
  • Съгласен съм с мненията ви. За свое оправдание ще кажа, че тогава - 95 г. сигурно съм мисил така. Днес нещата са други, но трябва ли заради това да се отказвам от стиховете си?
    Благодаря ви, че посещавате стиховете ми.
  • Хареса ми!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...