ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ

Поезия

1.1K 0 8

* * *

ДАДОХ НА БЛИЖНИЯ своята риза,

както ни учи Христос,

но го видях от “Пежо” да излиза –

не бе нито гол, нито бос.

Беше доволно загладен и лъскав –

види се нов бизнесмен.

Ако му имах поне вратовръзката,

сит ще съм, може би ден.

Мина наблизо. Не ме забеляза.

Гледаше нейде над мен.

“Жалко за ближния!” – тихо си казах

и се отдръпнах смутен.

Вкъщи си сипах фалшива ракия.

За глупостта вдигнах тост.

Тази, която в мене се крие.

(Нали е безгрешен Христос!)

1995 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Shax (Никифор Никифоров)

Поклон за всичко което пишеш. Мога само да чета и да се уча...

2006-01-04T23:35:22+02:00
Дора (Дорика Цачева)

Не се отказвай от мислите си, колкото и погрешни да са били те някога! Но тук няма грешка, за жалост това е голата истина и това е светът, в който сме принудени да живеем и да бъдем все пак нормални хора.

2005-10-06T14:48:56+03:00
levski66 (Живко Желев)

За мен е чест автор да похвали мое стихотворение!А относно "Дадох на ближния"стихотворението е точно в целта!Не си спомням да съм чел толкова истинско стихотворение!Браво на вас!

2005-10-05T19:29:42+03:00
кумеца (Румен Ченков)

Съгласен съм с мненията ви. За свое оправдание ще кажа, че тогава - 95 г. сигурно съм мисил така. Днес нещата са други, но трябва ли заради това да се отказвам от стиховете си?
Благодаря ви, че посещавате стиховете ми.

2005-10-05T16:02:15+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Хареса ми!

2005-10-05T15:57:27+03:00